Меценатството и формите му в България

С наближаването на коледните празници все по-често започва да се говори за благотворителност. Разбира се на преден план са децата в неравностойно положение и възрастните хора; тези, които страдат от някакво заболяване и прочие. Но днес няма да говорим за това. Ще говорим за благотворителността в изкуството.

Меценатството, както претенциозно обичат да го наричат, е форма на благотворителност от страна на заможни хора, които обичат различни форми на изкуство и даряват, за да може то да продължава да съществува и да се развива.

В България все по-често чуваме, че изкуството трябва да се подкрепя… и то от държавата. На мен лично това ми се струва, че това е твърде разглезено. Да, държавата трябва да има политика, която да спомага на различните видове артисти да намират по-лесно финансиране и да се развиват, но не смятам, че тя трябва да осигурява средствата за всяка приумица, която се роди в главата на някой творец.

Ролята на държавата би трябвало по-скоро да изпълнява посредническа функция. Да информира и чрез изградените си механизми, да помага на артистите да се свържат по-лесно именно с този тип хора, които са готови да отделят от личните си средства, за да помогнат на даден творчески проект да се реализира.

А ако проектът е достатъчно интересен и творецът успее да го презентира добре и да грабне вниманието на тези хора или организации, които се занимават именно с финансиране на културни и артистични прояви, то следва той да види бял сват.

Въпросът е там, че старото поколение артисти не искат да се борят и молят за идеите си. Те са свикнали да получават всичко на готово и само защото са се набутали в определена среда, държавата ще е длъжна да им финансира всяка приумица (да не кажа глупост), защото това е елитарното изкуство, което е предназначено само за отбраното общество.

Богатството на един Рокфелер

Всеки от нас знае или поне е чувал поне веднъж за историята на Рокфелер и неговото богатство. Как е купил една ябълка, подобрил е търговският ? вид, продал я е на цена, с която можел да вземе две така нататък, докато не получил огромно наследство.

Не всеки може да бъде Рокфелер и да получи огромно наследство, но ако разглеждаме първата част на известната “притча” търговският вид на даден продукт е основание да се поиска по-висока цена за него. разбира се най-добрият вариант ще е ако съчетаем търговския вид с качеството на предлаганата стока. Така не само ще имаме основание да искаме по-висока цена, но и клиентите ще са доволни и ще се връщат отново при нас.

Много рядко обаче може да се постигне този баланс на цена и качество. И често много голяма част от потребителите на какъвто и да било вид услуги, особено в криейтив индустрията, не мигат да преценят, дали тази цена е завишена или отговоря напълно на възложеното задание. Дори има тенденция да се търси по-ниска цена, като се дава поле на действие на посредствени изпълнители, а това намалява и вярата в нивото на професионалистите и в цялата индустрия, като цяло.

Модела на Рокфелер, може би работи на едно базисно ниво, което не изисква детайлност, а просто основни свойства и добра опаковка.

Вие на какво мнение сте?

Ако парите растяха по дърветата

Не веднъж сме чували от своите родители израза “Парите не ръстът по дърветата”. А ако си представим, че наистина растяха? Как ли щеше да изглежда света?

Със сигурност пак щеше да има по-богати и по-бедни хора в зависимост от това кой колко дървета има възможност да отглежда и дали въобще има собствено дърво, от което да си бере пари. Също така грижата за тези дървета ще бъде от особена важност, защото те ще осигуряват всички останали блага, придобивки и нормално съществуване, а за тази цел дърветата трябва да са здрави и да раждат пари. В същото време отново ще съществуват кражбите, тъй като най-вероятно не всеки ще може да си гледа собствено дърво.

Системата няма да се различава много повече от това, което е в момента. Сега работим за заплатите си, тогава ще работим, за да поддържаме дърветата си здрави и плодородни. Сега зависим от определени пазарни механизми, тогава ще зависим изключително много от времето и природните стихии. Горите ще бъдат заграбени от собственици.

Може би единственото, което ще бъде малко по-положително от това, че парите биха растели на дърветата е, че ще обръщаме много по-голямо внимание на природата и заобикалящата ни среда. Всъщност, това би бил основният приоритет на цялото човечество – опазването на природата здрава. Еми да се замислим, дали нямаше да е по-добре парите наистина да растяха по дърветата.

Янко Янев решава проблемите със застрахователите

Застрахователните дружества често имат доста негативна слава сред обществото и това е причина много от хората да отбягват да застраховат движимото и недвижимото си имущество. Разбира се, това вярване сред обществото се дължи на поредица от случаи на ощетени хора.  Дружествата се възползват от не добрата осведоменост сред обществото в сферата на застрахователното право и печелят от порочни практики.  В такива моменти на помощ идват адвокат Янко Янев и екипът му.

Адвокат Янко Янев е роден през 1974-а година в град Хасково. Висшето си образование завършва в Югозападен университет „Неофит Рилски“, със специалност магистър по право. Задължителния си едногодишен стаж изкарва в София, а след това започва адвокатската си практика в известна столична кантора. Отново в София, няколко години по-късно, разкрива и собствената си кантора, като привлича в екипа си висококвалифицирани професионалисти с дългогодишен опит в областта на застраховането, гражданското и търговското право и недвижимите имоти.

През 2008-а година адвокат Янко Янев претърпява тежък пътен инцидент със сериозни гръбначни травми. Прогнозите за неговото пълно възстановяване не са обещаващи, а застрахователите започват да прилагат своя прочит на кодекса, за да могат да изплатят по-малка сума пари. След успешното му възстановяване и битка със застрахователите, адвокат Янко Янев приема присърце тази тема. Учредява фондация „За пострадалите“, която осигурява безплатна консултация на потърпевшите, а при нужда се свързва с професионалисти, които да съдействат и да защитят правата на пострадалите при производството за установяване на виновен, в неговата досъдебна и съдебна фаза.

До този момент адвокат Янко Янев и неговият екип са приключили успешно стотици дела. А проблемите произлизат от това, че много хора не са наясно с факта, че застрахователят е длъжен да заплати цялото лечение и всичко, което е свързано с него – рехабилитация, възстановяване и др, както и факта, че много от хората, пострадали при катастрофа, не са наясно с размера на дължащите им се обезщетения.

С разкриването на офиси на кантората на адвокат Янко Янев в градовете Пловдив и Велико Търново, услугите, които предоставя, стават все по-близки до хора в различни краища на страната. А оттам и компетентната помощ при опит за злоупотреба.

А съветът към всички, които се сблъскват с подобна материя, от която няма как да имат  идеални познания, е да се обърнат за помощ към професионалистите.

Какво му е хубавото на капитализма?

Капитализмът е бил дълги години заклеймяван като най-голямото зло, създавано от човечеството. Старите социалистически лозунги ни изпълват с много смях, но и с известна доза тъга, тъй като това наистина е била практика.

Днес, когато вече сме приятели с капиталистическите държави, гледаме на тази икономическа система по по-различен начин от преди. В началото я боготворяхме, после се опитахме да я опитомим, а накрая просто се оставихме тя да ни управлява, без дори да разбираме за какво става въпрос.

В традиционните капиталистически общества дори започнаха да се заформят движения против този икономически модел,  изразявайки тезата, че това подтиква към прекомерно консуматорство и обсебване от вещи. Защото при капитализма собствеността е частна, следователно всеки собственик се бори за своето оцеляване на пазара. Конкурира се за вниманието на потребителите, заливат ги с реклами, с едничката цел да оцелеят.

 

Парите са просто средство

съществува така нареченият синдром “Чичо Скрудж”, който, до колкото си спомням се изразяваше в това, че хората обичат да трупат пари, без да ги харчат. Те обичат да знаят, че притежават толкова много, а в същото време може и да живеят на ръба на нищетата.

Наистина не разбирам такъв тип хора. разбира се, този пример е най-крайното проявление на това психологическо явление. Има много други хора, при които този синдром се проявява много по-леко, но въпреки това те не искат да похарчат и пени повече от това, което е необходимо.

Аз съм на мнението, че парите сами по себе си не са ценност. Те са средство, чрез което си осигуряваме по-добър живот, по-приятни преживявания. Колкото и странно да звучи с парите можем да купим хубави спомени, емоции и всичко от което има нужда душевно, телесно и всякак.

Парите, когато ги имаме в достатъчни количества, правят нещата да се случват по-лесно. Когато, обаче ги нямаме, тогава нещата влизат в друга графа – тази на оцеляването, която със сигурност не е приятна. Но трупането на богатство, не за да си купим положение или уважение, щом не искаме вещи, е много болестно състояние.

CrediNet и модерният начин за бързи кредити

CrediNet е продукт, който предлага бързи потребителски кредити, съобразен със съвременните тенденции и начин на живот. Чрез услугата можете бързо и лесно да заявите своя заем онлайн, като изберете сумата, която искате да заемете, както и периода, за който имате възможност да изплатите кредита си. Парите получавате по сметка, в офис на MicroCredit или в офис на EasyPay.

Живеем във време, което се владее от технологиите. Днес можем да направим почти всичко през телефоните си, а научно-фантастичните филми, които ни представяха видео-разговорът като нещо едва ли не свръхестествено, са нашето досадно ежедневие. Технологиите са навлезли толкова дълбоко в бита ни, че дори ни е трудно да си спомним времето преди всичките видове устройство, умни телефони, таблети, телевизори, часовници и прочие.

В днешно време правим всичко онлайн – поръчваме дрехи, храна, предмети, гледаме новини или участваме в конференции, дори се обучаваме онлайн, подаваме данъчната си декларация, следим осигуровките си и пенсионния си фонд, купуваме акции и валути, проучваме медицински лица, хотели, курорти.

Ето защо продукт като онлайн кредити CrediNet  беше особено необходим, за да отговори на забързаното ежедневие на потребителите, както и на съвременните тенденции на времето, в което живеем.

Услугата предлага финансова помощ от 200 до 3000 лева за период от 3 до 12 месеца. Не се изискват поръчители, а за одобрението е необходимо само лична карта. Документацията е сведена до минимум като се попълва онлайн форма, а сумата се получава по сметка, в един от 70-те локални офиса на MicroCredit из цялата страна или в офис на EasyPay.

Изплащането на заетата сума може да се осъществява отново в офиси на EasyPay, MicroCredit или по банков път, а при заплащане на административна такса имате право на кредит без лихва за период от 30 дни.

С навлизането на CrediNet на пазара бързите кредити навлязоха в новото хилядолетие.

Независимо кино и неговото финансиране

В България сме свикнали да слушаме постоянното мрънкане на старата генерация актьори и режисьори за това как държавата не отделя достатъчно пари, за да финансира проектите и идеите им за създаването на поредния филм за тоталитаризмът, който ще предлага на зрителите една до болка позната тема, в до болка познат прочит.

Не знам за вас, на мен от това мрънкане много ми писна.  Работоспособното население на дадена държава не е длъжна да плаща за това, че някой си, който се е помислил за великия артистичен ум и иска да направи най-великото ксерокопие на всичко преди него, а на всичкото отгоре после да иска и билети на същите тези хора, за да го гледат. Не стига, че те вече веднъж са си платили чрез данъците си, които са усвоени като субсидия от държавата, ами и втори път – като билет, но вече осъзнато и при желание да гледат този шедьовър на социалистическия ум.

На мнение съм, че ако имаш някаква идея за създаването на филм (там е много по-лесно да се намерят субсидии), разписваш си идеята и започваш да предлагаш взаимната изгода на компаниите, които да те подпомогнат финансово, а в същото време техния продукт или услуга по някакъв да бъдат рекламирани.

Но българските артисти почиват на идеята, че понеже те просветяват масите с възвишените си умове, някой “от горе” трябва да се грижи за това те да могат лесно да осъществяват проектите си.

Дали наистина това трябва да се случва? Или ако спрем да се грижим да това да се създава изкуство, можем в ден момент да се окажем в един сив и злобен свят, в който за нищо не се мисли, освен за коловозите на ежедневието ни. И до колко е справедливо на едни да се дава според потребностите, а да се взима според възможностите?

Не всичко е пари?

През последните години, а и не само, постоянно се подема темата за това как парите контролират всичко и масата, обикновени хора сме добрите мравки-работнички, които осигуряват охолството на една минимална част от обществата. Това на практика е вярно, но в същото време като лайт мотив на всички подобни твърдения се явява и идеята да обърнем внимание на чисто човешките неща в нашето съществуване и да не обръщаме внимание на тези, които зависят от парите.

Много е хубаво да се разсъждава по този начин, но реалността бързо ни ошамарва и не след дълго осъзнаваме, че ако не можем да задоволим чисто животинските си потребности, ще е много по-трудно да обърнем внимание на духовното и всички тези надматериални неща, за които става въпрос.

За пореден път пирамидата на Маслоу за потребностите се оказва изключително вярна. Докато не потребностите от храна, вода, топлина и покрив над главата не са напълно задоволени, то човешкото същество не може да мисли за нищо друго освен за това как да осигури необходимите неща. Камо ли да мисли за нещо друго по-възвишено от първичните потребности.

Замислите се и споделете вашето мнение.

Как да финансирам бизнес идеята си?

Често ми се е случвало да ми се въртят най-различни бизнес идеи, които по една или друга причина не съм реализирал. Може би съм бил не достатъчно сериозен в това да осъществя плановете си, може би в един или друг момент от обмислянето на тези планове съм сметнал, че идеята не е достатъчно добра и не може да постигне това, което искам, и съм я оставял да отлети в страната на хилядите неосъществени идеи.

В един момент се появи още една такава бизнес идея, която обаче сметнах за твърде интересна и нестандартна, за да я оставя на вятъра да я отвее. Дълго време я обмислях само в съзнанието си. После започнах да си нахвърлям някои бележки, а в последствие започнах и да проучвам пазарната ниша, в която исках да се вмъкна.

Изключително много се бях зарибил и работата по изчистването на тази идея заемаше почти цялото ми свободно време. Разписах я и когато я огледах отново осъзнах, че това наистина ще проработи и то със страхотни мащаби. Единственото нещо, което остана за финала беше да намеря финанси, за да я реализирам.

Това, може би беше най-трудната задача, тъй като до този момент винаги съм бил служител и самостоятелното търсене на парична обезпеченост на даден проект ми беше твърде непозната материя. Въпреки това пробвах няколко канала, с които мислех, че все ще излезе нещо.

На първо място кандидатствах за бизнес кредит от банка. Също така си успях да провокирам интереса на няколко големи безнесмени и да си уредя среща с тях, за да им изложа идеята си, в която те да инвестират, а също така вложих и немалко лични средства.

За моя най-голяма изненада и двата външни източника на средства откликнаха и идеята ми вече съществува като работещ бизнес, който генерира средства и участва в икономиката.

Изводът може би е не как ще намерим финансиране за дадена идея, а колко добре ще успеем да я продадем на хората с парите.