Електронна или книжна е кризата в книгоиздаването?

Вечният въпрос “Ще изяде ли мишката книжката?” се преформулира в “Еволюира ли кодексовата книга в рамка и екран?”. Колко от любителите на книги обаче предпочитат да притежават книжен носител, независимо удобството да имат такъв електронен и влияе ли това върху читателските навици на нацията? Всъщност отговорът е чисто финансов.

За разлика от другите стоки на пазара книгата е интелектуален продукт, достъпът до който би трябвало да е абсолютно безпрепятствен. Част от това условие е спазено, благодарение на читалищата и библиотеките. Големите ценители на книги обаче предпочитат да изграждат своя библиотека и да четат съвременни романи, които по-бавно стигат до споменатите общински учреждения, ако въобще стигнат, поради ограничената държавна субсидия за образование и култура. Основният препъни камък за обикновения потребител е високата цена на удоволствието да си закупиш четиво. Независимо че по-големите търговски вериги като “Хермес” и “Хеликон” наложиха бонус програми за покупка и чипове и валчери за намаление на отделни издания, от две годни насам бизнесът твърди, че потребителите остават все така пасивни. Част от книгоиздателите отреждат това на държавната политика и налагането на задължителна ставка ДДС в размер като на други промишлени стоки, когато повечето западноевропейски страни отдавана са премахнали напълно или поне намалили чувствително данък добавена стойност върху продукти за интелектуално развитие на нацията.

6928_originalОт друга страна кризата в книгоиздаването се дължи и на случаят с електронните четци и електронните книги.  През 2012 г. световните доставки на електронни четци бяха определени на общо 22,8 милиона. Оттогава цифрата непрекъснато нараства. През 2013 г. са продадени между 40 и 50 мил. електронни четци по света, а до 2015-та се очаква продажбите да възлизат до 60 мил. Това сваля потреблението на традиционната книга и принуждава издателите да се преориентират и предлагат книжното тяло в друг вид. От една страна се намалява цената на творението, но от друга се губят и много средства в сивия сектор. Най-големият пример за това са страните в Източна Европа.

У нас купуването на хартиено тяло се конкурира с пиратското сваляне за прочит на книги посредством личния компютър и използването на библиотеки и читалища. Според статистика от 2013 г. се отчита по-висока активност при ползването на библиотека от последните 10 години насам. Заемат се главно произведения за училищно или университетско ползване, както и романтични книги и криминални романи. Такава силна конкурентна среда оказва неблагоприятно влияние върху родното книгоиздаване. Видна е нуждата от регулатор, който да създаде по-гъвкав и облекчен режим, за да се преодолее интелектуалната криза. А с подходящите мерки съм сигурен, че ще се подобрят и читателските навици на населението.

 

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *