Вечният въпрос “Ще изяде ли мишката книжката?” се преформулира в “Еволюира ли кодексовата книга в рамка и екран?”. Колко от любителите на книги обаче предпочитат да притежават книжен носител, независимо удобството да имат такъв електронен и влияе ли това върху читателските навици на нацията? Всъщност отговорът е чисто финансов.
За разлика от другите стоки на пазара книгата е интелектуален продукт, достъпът до който би трябвало да е абсолютно безпрепятствен. Част от това условие е спазено, благодарение на читалищата и библиотеките. Големите ценители на книги обаче предпочитат да изграждат своя библиотека и да четат съвременни романи, които по-бавно стигат до споменатите общински учреждения, ако въобще стигнат, поради ограничената държавна субсидия за образование и култура. Основният препъни камък за обикновения потребител е високата цена на удоволствието да си закупиш четиво. Независимо че по-големите търговски вериги като “Хермес” и “Хеликон” наложиха бонус програми за покупка и чипове и валчери за намаление на отделни издания, от две годни насам бизнесът твърди, че потребителите остават все така пасивни. Част от книгоиздателите отреждат това на държавната политика и налагането на задължителна ставка ДДС в размер като на други промишлени стоки, когато повечето западноевропейски страни отдавана са премахнали напълно или поне намалили чувствително данък добавена стойност върху продукти за интелектуално развитие на нацията.
От друга страна кризата в книгоиздаването се дължи и на случаят с електронните четци и електронните книги. През 2012 г. световните доставки на електронни четци бяха определени на общо 22,8 милиона. Оттогава цифрата непрекъснато нараства. През 2013 г. са продадени между 40 и 50 мил. електронни четци по света, а до 2015-та се очаква продажбите да възлизат до 60 мил. Това сваля потреблението на традиционната книга и принуждава издателите да се преориентират и предлагат книжното тяло в друг вид. От една страна се намалява цената на творението, но от друга се губят и много средства в сивия сектор. Най-големият пример за това са страните в Източна Европа.
У нас купуването на хартиено тяло се конкурира с пиратското сваляне за прочит на книги посредством личния компютър и използването на библиотеки и читалища. Според статистика от 2013 г. се отчита по-висока активност при ползването на библиотека от последните 10 години насам. Заемат се главно произведения за училищно или университетско ползване, както и романтични книги и криминални романи. Такава силна конкурентна среда оказва неблагоприятно влияние върху родното книгоиздаване. Видна е нуждата от регулатор, който да създаде по-гъвкав и облекчен режим, за да се преодолее интелектуалната криза. А с подходящите мерки съм сигурен, че ще се подобрят и читателските навици на населението.
