съществува така нареченият синдром “Чичо Скрудж”, който, до колкото си спомням се изразяваше в това, че хората обичат да трупат пари, без да ги харчат. Те обичат да знаят, че притежават толкова много, а в същото време може и да живеят на ръба на нищетата.
Наистина не разбирам такъв тип хора. разбира се, този пример е най-крайното проявление на това психологическо явление. Има много други хора, при които този синдром се проявява много по-леко, но въпреки това те не искат да похарчат и пени повече от това, което е необходимо.
Аз съм на мнението, че парите сами по себе си не са ценност. Те са средство, чрез което си осигуряваме по-добър живот, по-приятни преживявания. Колкото и странно да звучи с парите можем да купим хубави спомени, емоции и всичко от което има нужда душевно, телесно и всякак.
Парите, когато ги имаме в достатъчни количества, правят нещата да се случват по-лесно. Когато, обаче ги нямаме, тогава нещата влизат в друга графа – тази на оцеляването, която със сигурност не е приятна. Но трупането на богатство, не за да си купим положение или уважение, щом не искаме вещи, е много болестно състояние.
