С наближаването на коледните празници все по-често започва да се говори за благотворителност. Разбира се на преден план са децата в неравностойно положение и възрастните хора; тези, които страдат от някакво заболяване и прочие. Но днес няма да говорим за това. Ще говорим за благотворителността в изкуството.
Меценатството, както претенциозно обичат да го наричат, е форма на благотворителност от страна на заможни хора, които обичат различни форми на изкуство и даряват, за да може то да продължава да съществува и да се развива.
В България все по-често чуваме, че изкуството трябва да се подкрепя… и то от държавата. На мен лично това ми се струва, че това е твърде разглезено. Да, държавата трябва да има политика, която да спомага на различните видове артисти да намират по-лесно финансиране и да се развиват, но не смятам, че тя трябва да осигурява средствата за всяка приумица, която се роди в главата на някой творец.
Ролята на държавата би трябвало по-скоро да изпълнява посредническа функция. Да информира и чрез изградените си механизми, да помага на артистите да се свържат по-лесно именно с този тип хора, които са готови да отделят от личните си средства, за да помогнат на даден творчески проект да се реализира.
А ако проектът е достатъчно интересен и творецът успее да го презентира добре и да грабне вниманието на тези хора или организации, които се занимават именно с финансиране на културни и артистични прояви, то следва той да види бял сват.
Въпросът е там, че старото поколение артисти не искат да се борят и молят за идеите си. Те са свикнали да получават всичко на готово и само защото са се набутали в определена среда, държавата ще е длъжна да им финансира всяка приумица (да не кажа глупост), защото това е елитарното изкуство, което е предназначено само за отбраното общество.
