В началото бяха музиката и танците. После дойдоха изпълнителите, музикантите, продуцентите, текстописците, композиторите, авторските права и организациите, които ги защитават и представляват, и отиде, та се невидя…
Започна една търговия (в най-лошия смисъл на думата) на таланти и биене в гърдите кой се грижи по-по-най-добре за тяхното творчество. Самите хора на музикалното изкуство, ангажирани в производствения процес от продуцирането до излизането на сцена и раздаване като за последно пред публиката, не са доволни от начина, по който се разпределят приходите от авторски права, но кой ги пита? И ако пък ги пита, кой ги чува?
Това се случва на музикалния пазар в България и за съжаление поговорката „Музикант къща не храни“ ще бъде вярна, докато „Профон“ и „Мюзикаутор“ продължават да играят лисицата от народната приказка „Болен здрав носи“.
Двете сдружения са лицемерни адвокати на хората от музикалния бизнес в България, като от от първото са се провъзгласили за защитник на правата на изпълнителите, а „Музикаутор“ са лъжебранители на текстописци, композитори и аранжьори. Нищо, че светила като Данчо Караджов се обявяват твърдо срещу липсата на прозрачност на действия от тяхна страна.
Преди около месец фронтменът на „Сигнал“ обяви публично неодобрението си към тази порочна практика, обяснявайки, че е подигравка група от подобен ранг, чиито парчета се въртят денонощно в ефира, да бъде възнаградена с чутовните 200 лв на година на музикант. Къде са логиките на математиката, уважението и морала? Къде е законът? Самият Митко Щерев напусна Управленския съвет към „Музикаутор“, защото софтуер за отчитане броя излъчвания така и не е закупен. С други думи, механизмът за отчитане е притеснително неясен.
Нахалството на въпросната организация взема връх при спора им с BTV, в който от сдружението твърдят, че телевизията не е коректен платец от 2009 година. БТВ на свой ред уточниха, че договрните рамки между двете страни не са променяни от 2002 и подобни претенции не са правно и етично подплатени, имайки предвид, че медиата е коректна при изпълнение на своите задължения по споразумението. Да не говорим, че формати като „Гласът на България“ се грижат много повече за талантите у нас, отколкото официалните организации.
Докога в България да си тарикат ще е най-доходоносната професия?
