Истината е проста: не става дума за грешка, а за замисъл. Заставам на касата в един от онези хипермаркети, които приличат на болнични стаи в бяло – стерилни и безлични. Светкавици от лазери четат баркодове, екрани присветват и всичко се движи със скоростта на безсмислицата. Пред мен мъж натиска копчета по часовника си и прехвърля пари от нищото към нищото. Няма шум на монети, няма усещане за тежестта на парите – има само прищракване и отблясък на дисплея.

Преди години беше друго. Давах кеш, усещах го в ръката си. Проверявах касовата бележка, сравнявах цифрите. Днес всичко е изпарено в облаци и пиксели. Парите вече са просто цифри в нечий сървър, а ние сме просто потребители, които вярват, че контролират нещо. Бързината създава илюзия за власт, но всъщност ни пречи да забележим как дребните такси се трупат и изяждат бюджета ни. Това не е оптимизация – това е добре обмислена стратегия за източване.

Имало едно време мислех, че мога да надхитря системата. Опитвах се с модерни приложения, нови начини на плащане, уж за да спестя. Сметнах, че съм по-умен от алгоритъма. Накрая останах с куп неразбираеми такси и скрити надценки. Тогава разбрах, че не съм открил пропуск, а просто съм станал по-лесна мишена. Машината не прави грешки – тя просто е по-точна.

Много хора се оплакват от инфлацията, от банките, от цените в магазините. Но няма нищо „счупено“. Всичко работи по план. Цените се променят, защото алгоритъмът анализира търсенето в реално време. Кредитите се оскъпяват, защото рискът е изчислен от безчувствени машини. Това не е хаос – това е ред, който обслужва този, който държи кода, а не този, който го използва. Старите правила за ясни договори и лична отговорност отдавна са изхвърлени на бунището.

Виждам жената зад мен на опашката. Тя се мъчи с някакво приложение за отстъпки, което иска три различни потвърждения, за да спести три евро от цената на млякото. Тя мисли, че печели, а всъщност е предоставила целия си потребителски профил на корпорация. Всеки неин поглед, всяка нейна покупка, всяко нейно движение – всичко е част от алгоритъма.

Системата не е на ръба на колапса. Тя просто е преминала от зъбни колела към невидими алгоритми. И ако си мислите, че можете да я победите – пригответе се да платите цената на това самочувствие.

Мъжът пред мен си тръгна. Плати и излезе през автоматичните врати, без да обърне поглед назад. Сметката му е затворена. Но истинската сметка тепърва ще дойде.