Такива са прогнозите на Международния валутен фонд, който също така се опасява, че ръстът никога няма да се върне на нивата си отпреди кризата. Развитите западни икономики май няма да процъфтяват със същите темпове като от онова време.
Рискът от дефлация в еврозоната е 30%, а този от рецесия 40%. Дали Европа няма да се запъти натам, където е вече Япония от 25 години? Някогашната й цветуща икономика да води постоянни борби със себе си.
Високата безработица също е последица от стагнацията, която от своя страна може да се дължи и на демографски фактори. Вярно е, че креативизмът и интелигентността са ни спаднали. Липсват качествени кадри на пазара на труда, работната сила с професионални уменията, а и с технологичния напредък сме забравили да мислим. Според МВФ обаче това не е причината. Те я отдават на дългове и неправилното функциониране на финансовия сектор.
Преди кризата от 2008г. МВФ оповести, че световната икономика преживява най-бързия си период на устойчив растеж от 70-те години насам. Сега ни грози потенциалната заплаха от стагнация в световен мащаб. Възможно е обаче опитът от близкото минало да изкриви прогнозите ни за бъдещето. Когато световната икономика преживяваше своя бум, от МВФ очакваха той да продължи едва ли не вечно. Сега пък виждат как през последните години нещата се движат мудно и заключават, че това също ще трае дълго. Да се надяваме, че прогнозите няма да се сбъднат.
