Живеем в свят на риска. Финансовите пазари са нестабилни, а лихвените проценти по депозити ниски. Финансовият риск за инвеститорите, които искат да множат богатството си, е по-скоро реално съществуващ, отколкото теоретичен.
През последната половина на 20 век си мислихме, че добре разбираме понятието “инвестиционен риск” – това е теория, която доказва, че инвеститорът може да получи максимална възвращаемост при желаното ниво на риск или да минимизира риска за всяко желано ниво на възвращаемост като оптимизира прогнозите за възвращаемост, нестабилността на възвърнатите средства и съотношението между различни класове активи. Обаче 21 век ни напомни, че не сме разбрали напълно какво е инвестиционен риск. Възвърнатите инвестиции са нестабилни и непредсказуем, инфлацията е опустошителна, финансови кризи застигнаха света.
Първото нещо, което трябва да направим в областта на управление на риска, е да го дефинираме, и то всеки инвеститор за себе си. Модерната теория казва, че рискът е еквивалентен на колебанието в цените, но повечето инвеститори го определят интуитивно като възможността да загубят парите си. В широк смисъл инвестиционното портфолио представлява средствата за бъдещи разходи, т.е. да оставите пари на следващите поколения или на филантропска кауза. Загубата на капитал означава, че това няма да се случи.
С промяната на глобалните финансови пазари през 21 век, се промени и представата ни за управление на риска. Вече трябва да ни е ясно, че вместо да приемаме една една всеобща дефиниция, добре е да имаме собствена такава, която да отговаря на портфолиото ни и да включва заплахите, които ни спират да постигнем целта си. Инвестиционният процес не е спринт, а по-скоро маратон, отнема време и енергия да вземеш правилното решение.