На бюрото ми лежи един комплект за калиграфия – чисто нов, но вече прашен. Купих го с идеята да си намеря отдушник, но накрая той само ми напомня, че сметките не се плащат сами. Връзката между удоволствие и пари е токсична.

Имаше един майстор на дърво, когото познавах. Правеше си уникални неща в ателието – маси, детайли, всичко ръчно. После реши да „развива бизнеса“. Онлайн магазин, по-голям струг, помощник, администратор за социалните мрежи. Накрая спря да твори и стана мениджър на кошмар. Вместо да усеща дъба под длетата, броеше разходи за опаковки и отговаряше на сърдити коментари в Инстаграм. Терапията му се превърна в причина за безсъние.

Пазарът е прост – клиентът не търси изкуство, а продукт. По-евтин, по-бърз, по-удобен. Иска гаранция, иска фактура, иска срокове. Творчеството не работи с дедлайни и ДДС. Когато започнеш да гледаш на рисунката, шевицата или дърворезбата като на марж на печалба, убиваш удоволствието. За да „мащабираш“, стандартизираш. А стандартизацията е синоним на посредственост. Премахваш времето за мисъл, правото на грешка, смелостта да експериментираш. Питаш се не дали цветът е хубав, а дали няма да изяде печалбата.

Хобито е единственото място, където не дължиш нищо на никого. Нито на НАП, нито на недоволен купувач. То е свободно пространство. Ако го превърнеш в бизнес, губиш свободата си.

И така, антипрепоръката ми е проста: остави някои неща само за удоволствие. Не всяка страст трябва да носи доход. Понякога цената на този доход е твърде висока – губиш радостта от това, което правиш.