Когато сме млади, животът изглежда пред нас. Но във вихъра от емоции, случки и копнежи, разграфяваме бюджета си толкова, колкото ще ни е необходим за най-близкото бъдеще. Пенсията изглежда далеч напред във времето и затова не мислим за нея. Въпреки това тя ще дойде и при нас.
Според една от статистиките, на които попаднах, в България едва около 16% от работещото население подплатява финансово своите старини. Това е някъде около 200 хил. души, които имат допълнителен спестовен пенсионен фонд или пък са инвестирали в застраховка живот. На фона на 3,2 мил. работещи това е малък процент.
За мен това означава, че много хора се надяват държавата да им осигури необходимите средства за спокойни старини. Но като се вземат предвид фактите, че населението е застаряващо, а фондовете много бързо се изпразват, то това може би няма да е достатъчно. В най-добрия случай пенсията ще е в размер на половината от нужните месечни доходи. А останалите откъде да ги набавим?
За да не мислим по този въпрос едва когато е късно, трябва да започнем отсега. Заделянето и на минимални средства всеки месец, които да са в отделен пенсионен фонд с по-ниски такси на обслужване е отлична идея. Но може да ползваме и настоящата си сметка, като създаден отделна спестовна компонента, в която да влагаме определени суми. Колкото и малки да са те, с годините ще се натрупат и ще са добра помощ за дните на старини.
Може да проучите и други варианти, които да помогнат във времето, когато се пенсионирате. Но смятам, че в днешния материал ви дадох достатъчно полезна информация, върху която да помислите. Времето лети – ние не трябва да се оставяме по течението, а да се подсигурим. А този процес започва още от днес.
