Дали съм изненадан за нещата, които се говорят за Корпоративна търговска банка напоследък – не мога да преценя! В момента се чувствам като неволен наблюдател на картина, която вече някъде съм виждал и преживявал. Като дежа-ву от 97-ма, но съвсем. Чувствам се длъжен да споделя мисли, още повече, че блога ми е специализиран на тема финанси.
2007-ма влязохме в Европейския съюз. 2014 човек ще каже, че вече сме поодялкали малко народните си характери и можем да застанем поне на едно стъпало с европееца без да се изложим, а ето, че пак го правим. Случаят с КТБ и Цветан Василев е един от многото, но безспорно превърнала се в любима медийна тема от много дни, просто защото по всичко изглежда, че тази случка ни връща във времето на Прехода. А може би още не сме излезли от него.
Четирите неща, които най-много ме възмутиха:
1. Корпоративна търговска банка винаги някак е вдъхвала доверие в клиентите си. Няма някой, който да не е гледал рекламите по телевизията и да не е чувал слогана „Клиентите ни са скъпи?. Сега обаче нещата се преобърнаха и изведнъж нишката на взаимоотношенията между банка и клиент се скъса. Партньорството не е равноправно – едната страна се чувства излъгана;
2. Измамите, които разиграва е отдавна позната. Старата схема с източване чрез кредитиране на необезпечени фирми в кръга на Цветанов на нов глас. Само, че май никой не очакваше, според мен поне. Лошо за КТБ!
3. Възмущавам се от видното нарушение на Закона за кредитните институции. Това си е подсъдимо, което води до номер 4.
4. Наглостта, с която се прави опит тази схема да влезе в рамките на медийното пространство и да се раздуха като политическа спекулация. Срамно!
Мисля, че няма нужда от повече коментари…
