Парите в обръщение едва ли скоро време ще изгубят физическата си форма. Електронните разплащания стават все по-разпространени, като това е част от политиката на повечето държави. В този метод на плащане съществуват множество предимства и недостатъци. Много често критиците обвиняват правителствата за увеличения дял на безналичните транзакции. По този начин е възможно по-строго следене на движението на парични средства между различните контрагенти. Много банки в Швеция не работят с физическите пари, а единствено с трансфери от сметка в сметка. Дори компания в Кения въвежда приложение на телефона, чрез което потребителите могат да осъществяват различни разплащания. За по-бедните страни миграцията към безналичните транзакции е малко по-труден процес. Населението няма толкова голям достъп до банкомати или достатъчно количество пари, които да държат по карти.
Дали обаче хората психологически са готови да преминат към платежна система, базирана единствено на „безналичните“ пари. Хората са леко скептични и се основават на типично българската фраза „Око да види, ръка да пипне!“. Това най-вероятно се отнася за по-бедните страни, защото в по-богатите и развити отдавна са напреднали в това отношение. Когато човек разполага с по-малко средства, се притеснява да не загуби и малкото, което има.. Недоволства от банковата система и по-точно високите банкови лихви по кредитите и таксите по обслужване на сметките. Дори таксата при теглене от банкомат е висока за тях. Всичко може да бъде много по-лесно ако вместо парите да се държат под дюшеците, където да мухлясват и да не са в полза на никого, бъдат инвестирани или направлявани в посока, изгодна за техния собственик. Решението как всеки да съхранява и държи парите си си е лично негово. Всеки има право да се разпорежда със собствеността си по начин, който смята за най-удачен.
