Характерна както за частния, така и за публичния сектор, неизменна част от българската ни народопсихология, за която още Иван Хаджийски говори в своето изследване от началото на миналия век, посветено на бита и душевността на българина.
Тя. Шуробажданащината.
Ако сте честна и непорочна българка, с високи цели и амбиции, без баща депутат или поне баща, разполагащ с някакви си десетки хиляди на месец; ако изпитвате отвращение към връзките между 40–килограмови манекенки и чичковци с размери 4 Х 4; ако не сте готова на компромиси с морала си, за да се издигнете; ако за вас целта не оправдава средствата, то моите искрени съболезнования. Възхищавам се на интелекта, нравствеността и упоритостта ви, но те най-много да ви отведат до „Умна и красива“, въпреки че повечето участнички там настойчиво напомняха корекция на заглавието: „Грозна и тъпа“.
Та да се върнем на шуробаджанащината. Защо Лотар Матеус напусна националния отбор по футбол? Защото нямаше доверие на вратаря Ники Михайлов (подозирам, че треньорът просто е искал младежът да си почине от дилемата „Аз последно имам или нямам връзка с Алисия“ и сериала „Николета Лозанова – трабант или не?!“, който по екстраординерно съвпадение на обстоятелствата е син на председателя на БФС, Боби Михалов. Защо една от водещите телевизии в България до скоро бе собственост на Емил Стоянов, брат на Петър Стоянов, бивш президент? Как е възможно в една партия да се преплитат повече интимни взаимоотношения, отколкото в „Дързост и красота“, че и в национален ефир да се разясняват помежду си Волен Сидеров, Димитър Стоянов, Капка Сидерова, Деница Гаджева? Защо дами с грация на четириноги и драматично заострени черти като Антония Петрова печелят конкурси за красота и се напъват да затвърдят представата на чужденците, че в България живеем по дърветата? Защото това е България…
