Инфлацията и безработицата са термини, между които можем да кажем, че съществува определена зависимост. Няма случаи, в които двете понятия да сочат нещо добро, но въпреки това в държавата ни се наблюдават от край време. За тази зависимост пръв започва да говори и работи Филипс.
В работата си, Филипс доказва зависимост между равнището на безработицата и темпа на работната заплата. В почти сто годишните изследвания, той изследва зависимостта между безработицата и номиналната работна заплата. По-просто казано, при ниска безработица е естествено да се формира по-голяма заплата. Във връзка с направените от него изследвания и доказателствата за същите, други учени и специалисти включват термина инфлация към общата схема вместо номиналната заплата. След години на изследвания и теории, специалисти излизат с предложението, че измененията в заплатите са фактор за наличието на инфлацията. Филипс отразява направените изследвания в една крива, наречена кривата на Филипс. Нейното движение гласи, че ако населението не може да понесе висок процент на безработица, ще се наложи да приеме висок процент на инфлация.
Същото е в сила и обратно пропорционално или – ако се намали инфлацията, населението ще трябва да приеме по-голям процент на безработица. Движението на кривата на Филипс е компромис между неговите тези и вижданията на специалистите. Считано е, а и към момента се счита, че тази така наречена крива може да направи съотношение между безработица и инфлация с подходяща фискална парична политика, а от там произлиза и второто й наименование „Меню на избор между инфлация и безработица”. Както забелязвате двете понятия са зависими до голяма степен едно от друго.